България
Понякога и слънцето дори след дъжд
в небето слисано се появява двойно:
но ти си винаги единствена страна
и друга никога не ще те има...
Не мога точно да определя какво
си ти при всичките ми първородни думи:
но както ангелът не е човек с крила,
така и ти не си обикновено място!
Николай Кънчев
Болгария
Порой два солнца блещут вслед дождя
на небе изумлённом: шутка ль злая?
Ты– мать, всегда единственая: я
иной Болгарии не жду и не желаю.
Пером води прилежнее, рука!
Не спишешь слов– довыскажу как знаю:
– Небесный ангел не земной Икар,
и ты не место жительства, родная.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы