Атанас Капралов
ВИБІР
Все торочу:
«Людино божа,
ген — для тебе весь світ навколо!»
Лиш душа наголо — не можу.
З щирим серцем — не варто згола.
Буцім, треба життя віднині
ухопити міцненько, гарно,
а не відати мук сумління
і шукати людей намарно.
Так торочу собі я
тільки.
Тихо.
Дляво.
Хоча й запекло...
Ех, ти ангельска сутність, скільки
ти за це мені судиш пекла!
Хоч якого би мали змісту
твої мріяння неозорі —
ладен хлібу глевкого їсти
у сумлінній своїй покорі.
Нині ж, міцно стуливши зуби,
потираю чоло потому:
коли бачу — у чому згуба,
а не бачу — здобуток в чому.
(авторизований переклад з болгарської — Любов Цай)
***
Атанас Капралов
ИЗБОР
Все си казвам:
Човече божи,
поживей за плътта си дива!
Само с гола душа – не може.
Само с голо сърце – не бива.
Трябва в този живот коварен
рог от дявола да си купиш,
вместо в скрупули да се харчиш
и да търсиш човека с лупа…
Все си казвам.
И все преглъщам.
Тихо.
Бавно.
И надълбоко…
Ех, ти ангелска моя същност,
колко ада ми костваш, колко!
Ако имаха капка смисъл
твойте блянове допотопни,
аз на дните си хляба клисав
щях да дъвча с усърдност попска.
Но сега само свивам устни
и пребърсвам потното чело:
като виждам – какво пропускам,
а не виждам – какво печеля.