Престана поройния дъжд,
отмина вихра ненадеян;
гръмовний сетен ек заглъхва,
далеко някъде отвеян.
И само капчици се ронят
от листовцете разведрени,
и падат– благодатни сълзи,
от блясък слънчев позлатени.
Пенчо Славейков
И ливень иссяк наконец,
и буря утихла пустая,
и грома последний раскат
вдали прогремел и растаял.
Весны воздаянье и труд–
дождя благодатные слёзы
роняет листвы изумруд
в полудня лучей позолоте.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы