Ни лъх не дъхва над полени,
ни трепва лист по дървесата,
огледва ведър лик небето
в море от бисерна роса.
В зори ранил на път, аз дишам
на лятно утро свежестта–
и милва ми душата бодра
за лек път охолна мечта.
За лек път, за почивка тиха
през ясна вечер в родний кът,
където ме с милувка чака
на мойто щастие сънят.
Пенчо Славейков
Поляны замерли привольно,
листвой не дрогнут древеса;
казна небесная довольна:
крупна жемчужная роса.
На зорьке я порогу с богом:
свежа, богата и чиста,
со мною в скатертью дорогу
в душе крылатая мечта,
чтоб отчий домик с днём на убыль
добраться в этот не во сне:
там вечно ждут меня и любят,
всегда желают счастья мне.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы