Чуй! Дивий рев на вълк нощта пробуди,
и сепна се гората во почуди–
а вятъра, подхванал тоя рев,
го на нощта отвя в бездънний зев.
И тихо пак. С посърналите листи
гората тънко шепне и сребристи
на месечния блясък тръпнат те–
като че зов на смърт ги облете.
Пенчо Славейков
Чу! Волчий рёв покой ночи нарушил–
и дрогнул изумлённый лес, проснувшись,
а ветер хвать звериного излёт–
и вон во тьмы болото из болот.
И тишина. Побледшею листвой
лес тихо шепчет: серебристый вой
луны пробрал её– безмолвием отличен–
так, словно смерть едва живую кличет.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы