Тъмна нощ е. Стръвно вихъра ехти.
Вихром низ полето колата лети.
Нещо си коларят мъмри неприветно.
Татък надалеко плахо пламък светна
и примами моя смрежен с дрямка взор.
Дали той не свети на някой прозор?
В тайна ли омая някой там копнее —
и сърце му нищо друго не жалее —
часовете само бързо че хвърчът?
Или пък самотен там в домашний кът
някой в ожидание бди сред нощта будно?
И вървят за него часовете мудно?
Кой знай, кой знай. Стръвно вихъра ехти.
И колата вихром в полето лети.
Пенчо Славейков
Ночь темна. Волчицей буря воет.
Мчит кибитка, поле непокоя.
Кучер знай ворчит а труде нелёгком...
Вдруг свеча в окне неподалёку
привлекла на миг мой сонный взгляд.
Некто ль, одиночеству не рад,
заждался кого?.. долги минуты;
на уме одно: ах, не уснуть бы.
Или одинокая душа
в тайных грёзах млеет чуть дыша,
и часы её летят как птицы
сквозь ненастье, и весна ей мнится...
Надвое... Волчицей буря воет.
Мчит кибитка, поле непокоя.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы