Елисавета Багряна. Ultimum Vale

Терджиман Кырымлы Второй
Ultimum Vale

Аз ще живея с тези мънички минути,
тъй дълго чакани и минали тъй скоро.
Над тях ще тръпнат често мислите залутани,
но нивга никому за тях не ще говоря.

Ще помня първата надежда ненадейна,
като сокол над нас извила волнокрила,
и седмоцветната дъга в душата грейнала
и срещите невъзвратими озарила. 

Ще помня улиците леко заскрежени,
отдето бавно минахме в часа прощален
и трепналите дълги, светли отражения,
пред нас разкъсани зигзаги начертали. 

Ще помня даже… даже номера на влака
и стъпканото малко цвете на перона...
Но нищо, че очите ми са пак разплакани–
устата ми ни зов, ни прошка ще пророни.

Елисавета Багряна


Ultimum Vale

Я стану жить хоть нашими минутами–
столь долгожданными и невозвратными,
воспоминания о них распутывать,
тайком от всех как полумёртвым радуясь.

Я не забуду над сердцами нашими
восторг паривший соколом без устали,
и радугу надежды озарявшую
свиданья наши– с потаённой грустью ли.
 
Я не забуду иней под подошвами–
шагов безмолвных шорох «всё пропало»,
и сполох фар, испуганною кошкою
зигзагом промелькнувший у вокзала.
 
Я не забуду также номер поезда,
и трупик незабудки на перроне...
но губы эти– даром слёзы поздние–
ни оклика, ни просьбы не проронят.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы