Тих и сиротен, и тъмен е Храмът.
Има ли празник? Или пък няма?!
Взор са склонили в поза смирена,
с тъжни очи в мен иконите гледат.
Ерусалим! Днес е Входът Господен!
Върбови клончета липсват. А сводът –
мрачен, посърнал…Де си, НАРОДЕ?!
Кой пак духа ти сломи и зароби?!
Няма „Осанна!” навред да оглася –
С тръни народът е днес коронясан.
Глъхнат камбани. Душите им плачат.
Де са отците – духовни водачи?!
Някой издаде жестока забрана:
„Без служби, миряни и дарове в Храма!”
Черни брътвежи, език сатанински:
„Стой си затворен! Дори не помисляй
ти Благослов точно днес да очакваш!
Тъй си ни нужен – покорен и смачкан!”
Маските скрили са ликове празни.
В Храма крещи Тишината. Напразно!...
Виждам Спасителя! Яхнал ослето,
тихо към мен приближава…и сещам
трепет, Надежда…Дарявам Го с цвете.
Огън Божествен в душата ми свети!
12.04.2020г.