(Станислав Йежи Лец)
Ах, спрете Земята! Веднага я спрете!
Не ми е уютно на тази планета.
Тук вредом намордници крият лицата,
с ритници и лакти пробива простакът.
В сценарий въвличат ни, биохазартен,
с лъжи, демагогия, двойни стандарти…
Планетата – болна от алчност и злоба –
войни, катаклизми копаят й гроба
и цензор вилнее в ефир мракобясно,
а Правдата вехне в гърдите на тясно.
Бунтарство безсилно, инертност беззъба,
сърдит конформизъм, безчувствен, без съвест.
Безлики и кротки, страхливи, послушни –
Сатаносферата бавно ни души.
Унили усмивки и погледи мъртви.
Оскъдна е Вярата в празните църкви,
там тихо е, пусто и няма Спасител.
Към Ада полека потеглят душите,
от вещи, имоти и лукс приласкани –
Доброто безкористно в тях не остана.
Нов Млечен път диря, далеч от Земята,
Галактика нова – на Свободата!
Там без скафандър да диша Човекът
безплатно достъпния въздух за всеки.
Не ще се превръщат народите в зомби,
не ще откупуват правата си с глоби.
Добри ще са хората там, ще са братя
и скоро съвсем ще забравят Земята,
щастливи и волни. Тя няма да липсва.
Животът отново ще почне, на чисто!
Навярно Спасителят Там ни очаква –
Високо над Злото, далече от Мрака.
Светът ни се гърчи, покрит с метастази.
Ах, спрете Земята! Веднага ще сляза!
М.октомври, 2020г.