Атанас Капралов
ДИВО
Чоловіки за пивом неухильно
граційний поступ твій сканують пильно –
від спеки позакачано рукава…
Ти, мов на грилі,
крутиш
ними
жваво…
Доньки графічним жестам так старанно
навчаються від тебе невблаганно,
що й не ковтнути — захвату ж б повні…
Така вже гарна ти,
й не тільки ззовні…
Прийшла сюди
й несеш зачарування:
тобі таксист клаксоном
шле вітання,
нажебране й нищун віддати ладний,
бо чарам – як усі –
він теж підвладний!
Горобчик зронить крихту
незумисно,
як поглядом на тебе раптом блисне…
Тому обранцю заздрять
до нестями,
до тебе хто торкається
вустами.
І хоч обранець цей, щасливий, гожий,
це ж я і є –
повірити не можу,
я твій,
хоч диво сню і марю снами...
Хіба це сон,
бо прокидаюсь саме
з тобою?..
Й свічку запалю благально
за те, що ти зі мною
й ти реальна.
(переклад з болгарської — Любов Цай)
***
Оригинал:
Атанас Капралов
ЧУДО
Мъжете от квартала пият бира
и твоя грациозен ход сканират –
от зной запрятат ризите до лакът…
На грил въртиш ги –
тялом,
духом.
Всякак…
По цял ден дъщерите ти ревниво
графичните ти жестове попиват
и от възторг забравят да преглъщат…
Красива си отвън.
Отвътре – също…
Дошла си тук,
за да твориш вълшебства:
Такси на зигзаг с клаксон те
приветства,
с просията си уличният просяк
подкупва те –
така е омагьосан!
Дори врабецът –
я троха, я зърно –
от клюна си изпуска, щом те зърне…
Завиждат всички на мъжа,
допуснат
не виртуално да е с теб,
а с устни!
И този мъж, честит и благодарен,
хем аз съм,
хем не смея да повярвам,
хем твой съм,
хем сънувам те за чудо…
Но сън ли е,
че пак до теб се будя
наяве?…
И наум свещица палвам
за чудото,
че всъщност си реална.