Желтоглазая луна

Маргарита Хейфиц
Желтоглазая луна
По небу гуляла.
Одинокие стога
Светом озаряла.

Беленую нить вплела
В кудри Елисея
И в дорогу увлекла,
Обещаньем грея.

Серебрила дерева
И стога  и реки.
А наскучило — ушла
И закрыла веки.