Нито митница, ни бариера
от Русия делят Татарстан.
Само скромна крайпътна табела
среща пътника, тръгнал натам.
В кафене уморен щом отседнеш,
Ще похапнеш биляши с кафе.
„Идват българи!” – радва се всеки
и прегръщат ни с обич навред.
До Раифа Елдашев ни води –
ерудиран доцент, богослов.
А наоколо – дивна природа,
синева и…Божествен покров!
Глътка святост от извор отпила,
аз към храма смирена вървя.
Пред Казанската чудна Светиня
шепна тихо молитва една…
А към Болгар повежда ни Радик,
през столетия връща ни там,
В белокаменна Волжка България –
на дедите ни древния стан.
По Казанския Кремъл сме с Алла –
тайни стари, легенди без край
за герои, владетели славни…
и това, дето „друг го не знай”…
Благовещенски храм извисява
звездокуполна горда снага.
Кул Шариф с минарета сияйни
търси Мека и своя Аллах…
Прави улици, свежи градини
и усмихнат народ, и цветя…
Във водите на Волга свенливо
свойта хубост оглежда градът.
Музиканти, певци и поети…
Срещи топли, душевни! Любов!
А очите им – искри небесни –
пръскат нежност в куплета ми нов!
Отпътуваме някак си тъжни.
Ще се върнем ли някой ден там
дето Волга и Кама не свършват –
в теб, красив и добър Татарстан?!
24.08.2019г.