СЪРЦЕТО МИ...
Сърцето ми дали е мое,
щом твоят кон препуска в него?
Простора ми докрай обходил,
в небето ми открито гледа.
Да го обяздя аз не мога,
то тебе търси и не спира...
Не знае сън, не знай умора,
в мен дни и нощи галопира.
Сърцето в мен е вече твое.
Усещам неговата сила.
Понася ме във своя полет -
и пО съм жива, пО съм жива.
06.11.2020 г., 6:20 ч., Димитровград
Мария Шандуркова