ЕДНО СМЕ С ТЕБЕ...
Ти си мъжът!
Ти си божествената светкавица,
пронизала моята гръд...
И всяка клетка просветва
с Благодатния огън
на Възкресението...
Светлината пъпли по кожата ми...
Фосфорисцираща вървя...
По лицето ми целувки светят,
изпуснати от слънцето зърна ;
да ги превърнеш в хляб,
изпечен в твоите шепи.
Едно сме с тебе,
както са в едно
денят и слънцето,
водата и пръстта,
и вятърът из въздуха,
и малката сълза,
в окото, неоткъсната.
Едно сме с тебе.
Кожата ми свети
и сенките по нея се разтапят...
А телата слети
са зов към бъдещите светлини
и знак са те
на вечно сътворение.
11.11.2020 г., 22:25 ч., Димитровград
Мария Шандуркова