СРЕДНОЩЕН ГОСТ
През нощта
мъжът ме навестява.
Такъв какъвто беше
силен,
млад.
Жаждата за нежност
утолява.
И сутринта се будя.
Нямам глад.
Години колко
вече ми гостува…
Ревнува ли?
Не дава ме…
Съпруг!?
Все гали ме…
И шепне… и…
Сънувам.
Как може тъй
да ме открие
друг?
Милият е още тук,
при мене.
Как мога да му кажа –
Не! Недей!
С цялата си обич ме превзема,
макар че в сънищата
само ме люлей.
Може би ме пази…
Как да зная?
Пътят е небесен океан.
Може би ме иска…
Не гадая.
Зная,
че ме чака
и е там.
17.11.2020г.