Защото, макар и гладен, не прие робските окови на хляба…
Христо Банковски
Толкова дребни сме вече, Поете,
в пътища пустословни.
Неми, орлите по върховете,
креят с криле от олово.
Верни най-вече на хляба насъщен,
станахме охлюви плахи.
Вардим имоти, басейни и къщи,
хвалим уютното блато.
С левските песни за Свободата
търсим духа ти в Балкана.
Ще ни покаже соколът следата,
ала кой днес ще въстане?
Нека опазим поне в паметта си
твоите знаци бунтовни,
та да ни светиш над тъмните страсти
с дело и слово чутовно!