Безсрамница*
„Безсрамница“дървото са нарекли -
затуй, че се не скрива под кората.
А ние, хората, го съдим леко,
без да разбираме докрай нещата.
Когато боса пролетта дотича,
дървото оголя като богиня -
започна то кората да съблича
до своя връх, чак до небето синьо.
Безсрамница…Като камшик ни удря
туй слово.За разврат напомня.
Срамът е хорската поредна лудост,
та красотата гола да прогони.
Поезийо, сестра на красотата,
ти също може би ще се разголиш,
безсрамнице…Сред камъни се мятам
с незащитеното сърце отколе.
Отхвърлям хули на хамелеони,
измислиците разни фарисейски.
По залез–слънце розовите клони
протягат ми ръцете си по женски.
*В стихотворението е използван буквалният превод на руското название на дървото. В българския език това дърво се нарича"платан" или "чинар".
БЕССТЫДНИЦА
«Бесстыдницею» дерево назвали
За то, что не таится под корою.
Мы, люди. И поймем его едва ли.
Мы по себе лишь судим все порою.
Едва слышны весны шаги босые,
Уж дерево разделось, как богиня.
И даже там,где бьются листья в сини,
Все прутики становятся нагими.
Бесстыдница…Оно, как плеть, стегает,
Словцо вот это,говоря о блуде.
А красота – она всегда нагая.
Стыд красоте придумывают люди.
И ты, моя поэзия,сестра ей,
Тебе бы только так же вот – раздеться.
Бесстыдница…Я сам иду по краю.
О камни бьюсь незащищенным сердцем.
Я отвергаю всякие наветы,
Ханжей несостоятельные слухи…
В закатном солнце розовые ветви
По-женски мне протягивают руки.
Перевод с русского: Дафинки Станевой