Щом отново разцъфне април
в панагюрски хайдушки поляни,
ти долиташ на кон волнокрил,
като лъч за народа въстанал.
И блести “Свобода или смърт“
на байрака, от тебе създаден.
Знаеш, Райно, съдбовният път
всеки длъжен е сам да изстрада.
Трудно пръска се робският мрак,
с кръв и жертви изгрява зората.
Вдигаш гордото знаме. И пак
възвестяваш навред свободата.
След вековните мъки и гнет
те нарече народът “Княгиня“.
Твойто знаме с бунтовен завет
ще развява небето ни синьо.
19.01.2021 г.