Не се уморих и не спрях да мечтая,
но вече мечтите са други.
Отдавна си тръгнаха те от безкрая
и стигат до утре едва. Блудни.
Отдавна във тях не съзирам живота.
Той просто живее се, някак.
Е, може и иначе, с тайни комплоти,
в които ме няма. Те са оттатък.
Във другата стая, кипи ми животът,
но там се заседнали луди.
Стоят си, не тръгват, в коварство и похот,
очакват ме. Да се събудя.
Не се уморих и не спрях да мечтая,
че утре животът ще тръгне нататък.
При мен ще си дойде от другата стая.
А лудите? Просто, ще бъдат остатък.
Петко Илиев
22.01.2021 год.