Автор: Димчо Дебелянов (1887-1916 г.), Болгария
Перевела с болгарского языка Инесса Соколова
*
Мрачная, чёрная ночь без привета,
будто всё вымерло вмиг навсегда,
Мертвых шаги не слышны, нет ответа,
путь долгий тёмный ушёл в никуда.
Ты предо мной, за тобою я следом,
вечно с тобой, потускнело в глазах –
мне ты подаришь день славной победы,
ужас уйдёт и бескрайний мой страх.
Новое светлое, знаю, откроешь:
яркие зори, с росою трава…
В тёмной пустыни меня похоронишь?
Будет с шипами моя голова?
Тени молчат по дороге во мраке,
Холодно очень, в душе непокой.
Страх на душе, затухает мой факел,
Бездну я вижу в тени пред собой.
Тёмная, мрачная ночь без привета,
Будто всё вымерло вмиг навсегда,
Мертвых шаги не слышны, нет ответа,
Путь долгий тёмный ушёл в никуда.
---
Оригинал
*
Тъмна, мрачна нощ неприветна
сякаш навеки е мъртъв светът,
стъпки в мъртвило мрат безответно,
свършвасе тъмен самотния път.
Ти си пред мене и вечно те следя,
вечно след тебе аз мир не узнах -
ден ли ми носиш на славна победа,
край ли безбрежен на ужас и страх?
Нови ли светове мен ще откриеш -
друг жребий ли - светли зари...
В тъмен пустош ли мене ще зариеш,
с тръне окичила мойта глава?
Сенки безмълвни по друма - в тъмата
гаснат искрите - гробно студени.
Дух на съмнение пълни душата,
сянка безмълвна - бездна пред мене.
Тъмна, мрачна нощ неприветна,
сякаш навеки е мъртъв светът.
Стъпки в мъртвило мрат безответно
свършва се в мрака самотния път.