ПРЕД ПАМЕТНИКА
Какви ли не кръстосвал е релефи
на болка и омраза с обичта.
Сините в очите му седефи
синевата пазят за света?
С духа изригнал,
кротко гледа Левски,
сред притихналото
множество.
Венците се полагат смело днеска.
Огромен кръст.
Въже.
И тържество.
Какви крила размахват черни птици?
Гарваните не кълват на мъх.
Още помнят техните зеници,
Бесилката е недостигнат връх.
Учените ли извайват здрача,
с образа му скромен неразбран?
Шест въпроса още тихо плачат.
Отговорът е просторно ням.
Лицето му е каменно
и топло.
Бъдното
в очите му искри.
Светец събрал
народните ни вопли,
свети тихо
в сутрешни зари.
21.05.2019г.