Христо Ясенов. Мадонна, ч. 3

Терджиман Кырымлы Второй
Христо Ясенов, цикл «Мадонна»

3.
Дай мне силы и отваги семь морей пройти на вёслах,
дивы дивные увидеть неизведанный земель,
солнца жаркого– согрею эту сумрачную осень,
дней безоблачного неба, зелень, песню, цвет и трель.

Дай мне бури-суховеи над безкрайнею пустыней,
нег разсказки безпредельной вечно грезящей души,
веры в истинного бога– без расчёта и унынья
мошью таинств сокровенных вечно жить и не грешить.

Мне б согреться и упиться твоей лаской материнской,
всепьянящим ароматом свежесорванных цветов–
и подобно чайке взреять над дорогою тернистой:
воспарить над повседневьем я доволен и готов.

А когда закат погаснет в неразгаданных просторах,
и устану я без крова над освоенным кружить,
проведи меня родного во широкое подворье,
напои любовным хмелем, накорми и уложи.

Дай мне силы и отваги семь морей пройти на вёслах,
дивы дивные увидеть неизведанный земель,
солнца жаркого– согрею эту сумрачную осень,
дней безоблачного неба, зелень, песню, цвет и трель!

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


3.
Помогни ми да преплувам непреплувани морета
и да видя чудесата на неведоми страни;
дай ми слънце, за да сгрея помразените полета
дай ми пролетното слънце на безоблачните дни!
 
Дай ми пясъчния вихър на пустинята безкрайна
и бленуваните ласки на бленувана душа;
дай ми вярата на бога и великата му тайна,
да не мога обезверен, да не мога да греша.
 
И до мене приютена, приласкай ме, като майка! -
Търся топлото дихане на откъснати цветя;
търся грейнали простори и окрилата на чайка,
за да мога, като нея, над морета да летя.
 
А когато притъмнеят безпределните простори
и потърся обездомен аз родина и покров,
отвори ми ти вратата на широките си двори
и налей ми от виното на великата любов.
 
Помогни ми да преплувам непреплувани морета
и да видя чудесата на неведоми страни;
дай ми слънце, за да сгрея помразените полета,
дай ми пролетното слънце на безоблачните дни!

Христо Ясенов