Стамен Панчев. Шуршит листва...

Терджиман Кырымлы Второй
Шуршит листва; озябшие цветы
под листопадом гибнут, увядая;
наш бедный сад оплакиваешь ты–
моя одна, такая молодая.

Загат погас. Последние лучи
ласкают всё скудеющую осень,
но взор прекрасный твой столь чист–
весны грядущей в нём заметна просинь,

и зелен-лес, и свежие поля,
и неба голубеющего дали:
о, как ты улыбаешься целя,
и забываешь– сладкое едва ли!

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Цветята вехнат, и шумти
посърнал лист на клоните и пада–
и тях сега оплакваш ти,
а ти си толкоз, толкоз млада.

Тъмней небето и лъчи
последни милват есента оскъдна,
а в твойте хубави очи
се откроява пролет бъдна.

И виждам там и лес зелен,
поля и синкаво небе далеко –
как ти усмихваш се на мен,
как всичко ти забравяш леко!

Стамен Панчев