Аз често тука с тебе съм дохождал,
кога гаснейше пролетния ден.
Чаровни думи шепнехме си сладко–
и аз на теб и ти на мен.
И пак съм тук сега– пак гасне бавно
на запад огнения небосклон,
и в здрача мелодично се разлива
вечерния камбанен звон.
И пак съм тук сега– за теб си спомням,
и мъка на сърцето ми тегней–
и светли спомени все по тъмнеят
и около все по тъмней.
Стамен Панчев
Сюда мы часто приходили вместе,
когда закат весны горел,
слова прелестные шептали сладко–
ты несмела, и я несмел.
Я здесь– уже один, и так же гаснет
пылающий весенний небосклон,
и в сумерках по капле так и льётся
вечерни отдалённый звон.
Тебя на нашем месте вспоминаю,
и сердце гложет боль– один,
померкла память, вечер наступает,
чернеет всё– не до картин.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы