Стамен Панчев. Сюда мы часто приходили вместе...

Терджиман Кырымлы Второй
Аз често тука с тебе съм дохождал,
кога гаснейше пролетния ден.
Чаровни думи шепнехме си сладко–
и аз на теб и ти на мен.

И пак съм тук сега– пак гасне бавно
на запад огнения небосклон,
и в здрача мелодично се разлива
вечерния камбанен звон.

И пак съм тук сега– за теб си спомням,
и мъка на сърцето ми тегней–
и светли спомени все по тъмнеят
и около все по тъмней.

Стамен Панчев


Сюда мы часто приходили вместе,
когда закат весны горел,
слова прелестные шептали сладко–
ты несмела, и я несмел.

Я здесь– уже один, и так же гаснет
пылающий весенний небосклон,
и в сумерках по капле так и льётся
вечерни отдалённый звон.

Тебя на нашем месте вспоминаю,
и сердце гложет боль– один,
померкла память, вечер наступает,
чернеет всё– не до картин.

перевод с болгарского  Терджимана Кырымлы