Жумеше лампата в спокоен полумрак.
Часовникът едва нареждаше „тик-так“.
Пред мен осветена от лампени лъчи
с потайна мисъл тя навела бе очи.
Тя устни стискаше с вълнене– знаех аз,
че нещо искаше да ми рече тогаз
и някак изведнъж с отворена уста
погледна ме и пак очи наведе тя.
Пак също в стаята покой и полумрак,
часовникът едва нареждаше „тик-так“.
Стамен Панчев
Мерцала лампа в тихий полумрак.
Чуть слышно ходики своё тик-так.
Передо мной в сиянии она
взгляд опустила, думою больна,
и губы стиснула в волненье– я гадал,
что нечто скажет мне– взглянула, да,
рот приоткрыв, в глаза мне, и
вновь уронила влажные свои.
Мерцанье лампы. Прежний полумрак.
И робкий цокот ходиков тик-так.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы