Стамен Панчев. Могила скитальца

Терджиман Кырымлы Второй
Гробът на скитника

Да дири щастието по земята;
ни мир, ни отдих скитник не намира
залутан нейде в чужди край внезапно
заварва го смъртта– и той умира.

Умира той, отчужден и незнаен
с недоживени блянове в сърцето;
добри се хора за мъртвец намират–
погребват го в безкръстен гроб в полето.

Когато само пукне се зората
и в пурпур небесата се покриват,
над гроб тревясал полските цветенца
сълзици светли бисерни проливат.

Стамен Панчев


Могила скитальца

Он странствовал по счастье– не сыскал:
без мира и покоя до победы
за ним гналась вселенская тоска–
настигла смерть– погиб скиталец бедный.

Он умер на чужбине, до конца
не спев своё, мечтой одною болен– 
и люди добрые прибрали мертвеца,
и без креста похоронили в поле.

Когда аврора встанет в багреце,
и в небесах– мечты несбывшей розы,
на гроб заросший дикий горецвет
роняет жемчуга полынных слёзок.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы