Стамен Панчев. Не признаваясь мне, ты без...

Терджиман Кырымлы Второй
Ти никога не се призна на мене,
ти ни веднъж не се смути дори тогаз,
кога пред теб с мъчително вълнение
от теб едничка дума само исках аз.

И пак през тъмна нощ ме навестяват
за тебе спомени– и плача за преди,
кат че в тез спомени се открояват
на щастие живяно светлите мечти.

Стамен Панчев


Не признаваясь мне, ты без смущенья
стояла озабочена молвой,
пока я ждал в мучительном волненье
единственного слова твоего.

Безлунными ночами навещают
меня воспоминанья о тебе–
и плачу я, страданью вымещая,
по счастью, грёзам и моей судьбе.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы