Иван Теофилов (р.1931),
перевод с болгарского.
Куда собрался, Дон Кихот?
Как тонкий штрих глядишь устало.
Но от походов и невзгод,
Тебя столетье не сломало.
Мечтатель, и куда теперь?
К тем мельницам?
Уже их нету.
Ты одинок и сил не мерь,
Ты сам мираж на этом свете.
И клятву дав, пустился вслед
В доспехах ржавых, не иначе,
Плетется странный силуэт,
Мудрец верхом на старой «кляче» *.
Ступай, приятель, не забудь!
Есть мир людей еще в подмогу.
От зла сумеют отвернуть
К сердцам своим открыть дорогу.
*имя коня Дон Кихота–«Росинант»
от слова «rocin» в переводе «кляча».
Художник Александр Федоров.
Москва 2020 г.
***
Иван Теофилов (оригинал)
Къде си тръгнал, дон Кихот?
Останал само тънка щриха.
О, щриха на един живот,
що вековете не сломиха.
Мечтателю, къде така?
Към мелниците?
Тях ги няма.
Ти сам си - с лъвската ръка,
с оптическата си измама.
В доброто винаги заклет,
звънящ със бронята ръждива -
пътувай, странен силует,
мъдрец на кон без плът и грива!
Приятелю, върви на път!
На тоя свят живеят хора.
Ако ръце за зло те спрат -
сърцата път ще ти отворят...