Сърце, сърце, смири се клето,–
от зло предчувствие обзето,
защо тревожно биеш ти?
Съдбата даде ли ти нещо,
че днес, настръхнала зловещо,
да може да го похити?
Животът ли? Ах, той един е —
и ти не искаш да премине
без диря някаква в света;
но колко пъти си, унило,
изстивало към всичко мило
и пожелавало смъртта?
Пейо Яворов
Смирися, сердце-несмеяно,–
худым предчувствьем обуяно,
почто тревожно бьёшься ты?
Судьба ль тебя чем одарила,
дабы возмездье взять немило–
отнять забаву с высоты?
Жизнь? Ах, расстаться с ней ты
не ждёшь, цепляясь за заметы,
и длишь, мол, погодя-спустя;
но сколько раз ты замирало
и смерти благостной, устало
просило у неё, грустя.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы