Болгарский
Мир и Люди
А Н Т И У Т О П И Я
Издига се нагоре парещ дим,
осаждени се спускат небесата.
Не стига дъх, а ние все мълчим
и гледаме как гаснат светилата.
Сгъстява се край нас отровен дим,
в предсмъртна жажда пука се Земята.
А ние все безпомощно стоим -
прашинки черни от пустинен пясък...
Ана Величкова