Атанас Капралов
ТОСТ
Сьогодні, друзі,
я радію –
про радість здравиця моя,
відтак дає мені надію –
до вчора був в печалі я.
І успіх, взявшись обирати,
таки мене
обрав якраз.
В його вбираюсь горді шати,
що шито
у важезний
час.
Чому мені поталанило
пізнати щасну мить одну? –
Мені в житті стачало сили
за все відміряти ціну.
Аж раптом
ти мене
неспинно
прикличеш –
чи ж не сон крихкий? –
Мене ураз бич
самотини
жене до тебе…
Так, я твій!
За це скороминуще свято
я власне в світ прийшов, затим
готовий я життя вітати!…
І знаю я,
платити
чим.
(переклад з болгарської — Любов Цай)
***
Оригинал:
Атанас Капралов
ТОСТ
Приятели,
днес имам нужда
за радостта да вдигна тост.
Усмивката й съм заслужил –
скръбта до вчера бе ми гост.
С победен жест сега успехът
посочва мен,
не някой друг.
Обличам гордата му дреха,
ушита
с крах след крах
дотук.
Не питайте защо съдбата
ми праща този миг богат.
Аз вече съм платил цената
с велико постене и глад.
И ако ти,
любима,
викаш
сърцето ми –
дали е сън? –
към теб пришпорва ме
камшикът
на бивша самота…
Твой съм!
За този мимолетен празник
дошъл съм всъщност на света.
Наздраве за живота казвам!…
И знам
как утре
да платя.