МАГНИТНОТО ПОЛЕ НА ЛЮБОВТА
В памет на братовчед ми Михаил Карадимов
Една сълза откъсната
политна
в енигмата,
където Бог лети.
Учудена,
за миг
сърце ми стихна,
но с любовта
усетих,
че си ти.
Душата ти е в стаята.
Превзема
денят ми с болката,
до болка прикован.
И полъхът
усетих как поема
пътя цветен
с нежност призован.
Сега те няма,
но пътуваш с мене.
В дните ми ухаеш
с младостта,
привлечена
от обич размножена
в магнитното поле
на любовта.
Не казвам сбогом.
Зная,че ме чакаш.
Сълзата ти
от слънчевия диск
приема светлина
и крие мрака
и срещаш ме
в небесен обелиск.
12.07.21г.