СБОГУВАНЕ
На Мими Добрева
Отпуснах се!
И край!
И отлетях!
Свободна,
лека,
бяла пеперуда.
Край мен се суетите…
Кой да знай,
че жива съм,
душата ми се буди.
Оглеждам своя дом
и всяка вещ.
Тук всичко ми е
непонятно мило…
И слънцето
запалена е свещ,
през хоризонта болката изпило.
И капка съм роса на ранина,
аромата билков
на тревата
и пърхащата жива светлина,
шумоляща с любовта в сърцата.
Сега съм там и тук
И с Вас.
И с Вас.
Където ме поискате да бъда.
На сърцето верният компас,
душата ми Била е
и ЩЕ,
Бъде!
31.07.21г.