Мара Белчева
Уперше день ясний. На темнім лоні
ледь-ледь тріпоче ізумрудне листя
й шепоче полохливо на осонні
казок незнаних слово дивне й чисте –
про час і про життя, яке охоче
до гілля листя хоче запросити…
На фоні фіолетовім тріпочуть
гілки зелені – зваб весняних діти!
(переклад з болгарської — Любов Цай)
***
Мара Белчева
Пръв ясен ден. На фона теменужен
примрежват се листата изумрудни;
и в плаха ранност като че ли шепнат
на приказка незнайна думи чудни –
на приказката за живота, който
ги овреме на вейките подмами…
Примрежват се на фона теменужен
дечицата на пролетни измами!