Трофим Зинкивски
ЛИСУГЕР И КОКОШКИ
Стар лисугер, който в младите си години миришеше и изяждаше не една стотица кокошки, не можеше да ги настигне на стари години и оттук настъй все повече гладуваше. Какво да прави? Стар като гъба, още и сляп на едното око и крив на един крак. Когато излизаше от ямата си за мазнини, той едва се влачиши и ако намираше нещо, рядко си го хваща; и ако не, случваше се да гладува.
Но лисугерът е лисугер. Той започна да спекулира. Първо срещна се с един, по-късно – още с няколко петли, които ходели за храна в градините близо до гората. Често се сблъскваше с тях и никога не ги докосваше, само им говореше за тяхното тежко положение. Той им казваше, че сега няма какво да събират из градините, защото хората вече са събрали всичко. Но когато искат, той ще ги заведе далеч в гората, дето има много мравки и различни занаяти, само че трябва да се съберат по-повичко глави.
- Добре - казаха всички.
И сега на следващия ден много от тях се събраха в градините под гората и чакаха лисугера. Изчакаха малко и лисугера вече дойде при тях. Всички отидоха с него в гората, уж, както той каза, за мравки и други ястия.
Когато са отишли достатъчно далеч, лисугера им казва (и вече беше близо до ямата си):
- Ето моята къща, влизайте при мен да си починем малко, защото се поуморихте; тогава ще ви заведа тук недалеч във долината и сетне ще видите, колко храна има за вас. Вратата на къщата ми е много тясна, затова се извинявам, че ще ви извиквам един по един.
- Добре - казаха всички петли с тънък дрезгав глас.
И сега той започна да ги вмъвка в къщицата си. Вземе ли петела да вмъкне в ямата, все пак граби го за главата – задушва го.
Беше ги надушил достатъчно и можеше да ги издуши всичките, ако не стана така, че един петел той беше май по-леко грабнал за врата.
При този вик в ямата всичките петли започнаха да бягат, защото усетиха, че лисугера иска да ги задушава. Някои от тях избягнаха в своите курници, а другите, изпоплашени, със страх бяха накацали на клоновите, а след това през няколко дни също се върнаха. Всичко, което се случи със тях, те разказаха на кокошките и заръчаха за напред да бъдат по-внимателни с всяко животно, а на лисиците не само никога да не вярват, но всеки път да избягват от тях, когато те понякога заобиколят в селото.
(превод – Любов Цай)
***
Трохим Зіньківський
ЛИС І КУРИ
Старий лис, котрий за своїх молодих літ не одну сотку курей надушив і поїв, не здужав вже на старії літа за ними уганяти та й не раз і голодував. Як же ж йому здужати? Як гриб старий, іще до того на одно око сліпий і на одну ногу кривий. Коли вийде з ями за жиром, ледве ся волочить, а як що надибле, то рідко коли і зловить; а як ні, то треба було йому голодувати.
Але лис все таки лисом. Він взявся на шпекуляцію. Познайомився спочатку з одним, пізніше з кількома когутами, котрії по огородах недалеко одного ліса за поживою ходили. Часто він з ними здибався і ніколи їх не зачіпав, тілько все з ними о їх біді говорив. Він казав їм, що тепер вони нічого не мають на тих огородах збирати, бо люди вже все позбирали. Але коли вони схочуть, то він їх далеко у ліс на муравлі і ріжнії робачки заведе, тілько щоби ся їх досить зібрало.
— Добре, — сказали всі.
І зараз другого дня зібралося їх чимало на городах під лісом і чекали на лиса. Мало що почекали, а уже і лис до них приволікся. Всі пішли зараз із ним у ліс нібито, як він казав, на муравлі і робачки.
Коли вони досить уже далеко з ним зайшли, каже він до них (а був уже коло своєї ями):
— От тут моя хата, вступіть до мене трохи, то собі спічнемо, бо помучилисьмо ся; а як трохи відпічнете, то я вас потім тут недалеко у долину заведу, то аж тепер побачите, скільки там їдла для вас є. Двері до моєї хати дуже вузенькі, то перепрошую, що буду по одному вас впроваджував.
— Та добре, — озвалися всі кури тоненьким, хриплим голосом.
І зараз почав лис їх впроваджувати. Що курку або когута запровадить до ями, то мордою за голову хап та й задушить.
Вже досить їх надушив і був би, може, і всіх подушив, коби була не скрикнула одна курка, котру якось легко за шию ухопив.
На той то крик у ямі всі кури почали утікати, бо пізнали, що лис уже їх душить. Котрії з них зараз поприбігали додому, а другі, утікши зі страху тим часом на дерева, аж за кілька день додому переполошені повернули. Все те, що ся з ним стало, розказали курам, які зосталися вдома, і надалі вже були з кожним звіром обережніші, а лисові не тільки ніколи не вірили, але навіть уже здалека від нього утікали, коли до села часом заглянув.