Отново скитам се по Стари Крим –
сюжет като живота недочетен.
Поела по пътеката** на Грин,
в миг ставам част от пъзел многоцветен.
Каютата на мрачен капитан.
Цигулка стара нервно щом проплаче,
в прегръдка на пленителен роман
заравям всички земни неудачи.
Каперна, Зурбаган, Гел-Гю и Лис –
по картата едва ли ще открия.
Замислено мълчи брегът скалист
като заключен в някаква магия.
А нейде там, далеч, е моят свят –
жесток, коварен, често лицемерен…
Гринландия разпръсква светлина,
а здрачът син е с дъх на бриз вечерен.
Тъй ласкава и топла е нощта!
В незнаен път, под свода теменужен
ще следвам по вълните Фрези Грант,
под алени платна ще отпътувам…
5.05.2021г.
*Гринландия - така са нарекли последния пристан на писателя Александър Грин – дома-музей, където е живял и сътворил последните си произведения, в селището Стари Крим, на Кримския п-ов.
**Пътеката на Грин е от Стари Крим до Коктебел. По нея са минавали по-късно много други писатели, но тя остава известна с това име.