Устрем

Антонина Димитрова -Болгария
Зора. Пробуждащи се  птици
прегръщат  уличките тесни
и стават тънки струни жиците,
трептящи в небосвода  блеснал.

За миг небесното пиано
покоя пръсва на осколки,
а всеки звук към теб стъпало е –
очакване, копнеж и болка.

И аз, препуснала синкопно,
надбягвам вятъра-сънливец,
да сетя твоето докосване,
да вкуся твоята магия!
05.07.2021г.