На В. Белашов
На Вася сълзите са чисти, горещи и силни,
казанско небе закачливо наднича от тях.
Прощалната утрин целуна просторите сини,
в зениците лятна прохлада небрежно разля.
Тях дързост и обич, тъга, светлина озаряват,
а слънчево зайче подканва за щура игра.
И струните звънват, открили небесна октава,
за полет окрилят една непокорна душа.
02.09.2021г.