Емануїл Попдимитров
Морські сонети
Ти, мила, несеш божественне причастя
Д.
Ти, мила, несеш божественне причастя
на муку — кохання до згуб.
О, дай-но прикластись до келиху щастя
від серця гарячого й губ!
Вирують шалено
хвиль пінних вали,
і кличуть сирени
в тенета імли...
Зови за собою, кохана, у безну,
в глибинах якої я щезну!
Зовеш мене? Зви! Хочу чути твій зов
на згубу й любов...
Знов чути сирену —
зови-но, блаженна!
***
Емануил Попдимитров
Морски сонети
Ти носиш, любима, светото причастие
На Д.
Ти носиш, любима, светото причастие
на мъка — любов и на смрът.
О, дай да изпия потира на щастие
от устни, от пламенна гръд!
Морето се пени,
ликуват вълни,
и зов на сирени
кънти в дълбини…
О, дай да изчезна към пропаст незрима,
към бездни води ме, любима!
Зовеш ме? Зови ме! Да чуя аз зов
за смрът, за любов…
О, зов на сирена —
зови ме — блажена!