Автор Лилия Охотницкая в превод на Р. Русев

Росен Русев
Луна в моём окне, как яркая игрушка.
Она свой нежный свет мне дарит невзначай.
Немножко- на ладонь, немножко- на подушку,
Как будто говорит: "Возьму твою печаль."
Свети, луна, свети! С тобою веселее.
Мне не уснуть, пока не допишу стихи.
Чему-то огорчусь, кого-то пожалею.
Об этом будут знать мои черновики.
Луна в моём окне ,как яркая игрушка,
Но только до неё не дотянуть руки.
Мне от луны светло,и свет включать не нужно,
Чтоб записать в тетрадь полночные стихи.

Превод: Р. Русев

Луната в моят прозорец е като ярка играчка.
Тя своята нежна светлина ми дарява случайно.
Малко - на длан, малко на възглавницата,
сякаш говори: Ще взема твоята скръб".
Свети луна, свети! С теб е по-весело.
Не ще заспя, докато не довърша стихът.
Ще огорча някого, друг ще пожаля,
черновите мои ще знаят това.
Луната в моя прозорец е като ярка играчка
но не мога до нея да протегна ръце.
От луната е светло, и нямам нужда да светвам,
за да запиша полунощният стих.