ЛЪЖИ МЕ

ЛЪЖИ МЕ

Лъжи ме.
Лъжи.
Страстта ме обзема.
Млечният път да си,
ще те превзема.
И ще искрея с очи
докогато,
пия вълшебство от устни налято;
скитам
в омайния дъх на зората,
попил по прашеца ти на краката;
избродя,
потънал в радост стократна,
градината Райска в теб необятна.

Лъжи ме.
Лъжи.
Не ще те изпусна.
Венера пирува с нашите устни
и завладява
коварно душата,
както Адама –
грехът на жената.
   1999г.