Ехтят камбани.
Покълва мъката.
Струи послание,
но твърде скъпо е.
Блестят в ума
маски и кървища.
Гори страха
дори и в сънища.
Жените вехнат...
Мъже умират...
Надежди сетни
назад се взират.
Напред е пусто
и зее яма.
Бездънно спускане,
друг изход няма.
Ехтят камбани
концертно мощни.
Който остане,
се стряска нощем...
Валентин Йорданов