Животе мой, дъга изгряла
между земята и небето.
По тебе с четка излиняла
нанасям още цветовете.
Червения го вземам огнен
от изгрев и от заник-слънце,
та пурпурът да ми напомня,
че съм от битието зрънце.
Когато жълтия полагам,
превръщам се в дете-сълзица.
Детето след хвърчило бяга
покрай узрелите пшеници.
Зелени пролети рисувам
със спомени за топъл вятър,
когато любовта бленувах,
а тя била ми във душата.
Препускат в синя необятност
мечтите ми-коне.Щастливи,
че имат още свободата
да са естествени и диви.
И виолетова тъгата
най-сетне тихо ще пристъпи
в градината на самотата.
Там с мен ще седнат сенки скъпи.
Животе мой, красив и кратък
като дъга.Цъфти в небето!
Дорде поиска ми земята
картините и цветовете.
2006 г.