Автор: Р. Русев
И е ден,
когато всички обичаме,
ден ухаещ на люляк,
на щастие,
лилавеещ и чист,
като моминско причастие.
Ухае на пролет,
усмивки,
на дни неизмислени,
на първи листенца ухае
на цвят от лилаво и бяло
поникнал между първи листа,
на дни от момини устни,
от задъхани чувства,
от любов и милувки,
тръпнещи длани,
мило очаквани,
попили любов
и първите мисли
на тръпнеща плът…
И е ден…
За любов.