Совести свеча

Василий Рыбников
Однажды
в зеркале своём
я призрак увидал..
Лицо моё
как грим
на нём,
и, словно б,
увядало..
Из глаз исчезла
доброта,
жестокий,
мрачный блеск..
и
шрамом очертанья
рта..
я понял,
я
исчез..
Погасла
совести свеча,
она была так горяча,
что кровотОчила,
крича!
Сгорела..
Я исчез..
гримасничает Бес!