Превод на български: Юлияна Донева
ЕСЕНТА НЕ ТОПЛИ ДУШАТА
На прага ни пак са дните студени.
Как правят душите, сърцата ни ледени!
Вредом е сиво и пусто и тъжно,
тъга се проплъзва и в моята къща.
Обвита е в тъмна мъгла есента
задълго. Няма я веч топлината.
Зъзнат без листи дървета мокри,
бленува пътникът да е под покрив.
В дома си, където живее той сам,
да се посгрее пред камината там.
Ще прогони простудата с малинов чай
изгубен лъч ще се лута случайно.