Старият параклис
Красимир Тенев Болгария
Отдавна запустял е храмът.
Бръшлян на воля стеле се навред.
Камбаната – задигната. За мед...
На мястото й – кука няма.
От слънчеви лъчи целунат,
проблясва кръст на купола прогнил.
Под свода бързолет гнездо е свил,
писукат малки жълтоклюни.
Разпятие. Синът ме гледа.
С венец от тръни килнал е глава.
Контурите личат едва-едва
по тези стенописи бледи.
Издраскали са ги вандали –
латински букви, писани с пирон.
Клошар, навярно дирил тук подслон,
трошил столове и ги палил.
Въздай си, Боже, на децата –
подвластни все на тленната си плът –
челична вяра, разум, светъл път,
смирение и обич свята!
Пред пр;твора пристъпвам тихо –
посреща ме икона в прах префин.
През съ;лзи от засъхнал парафин
Светата Дева се усмихва.
Старая церковь
Перевод Александра Борисова
http://stihi.ru/2023/01/04/3922
Давно уж храм стоит без люду,
Украли колокол. На медь…
На этом месте-крюка нет.
И только плющ растет повсюду.
Лучи светила храм целуют.
Блестящий крест на кровле сгнил,
Гнездо на крыше аист свил,
Пищат пичуги желтоклювы.
Глядит с распятия Сын Божий
В венце терновом на меня.
На бледных фресках среди дня,
Где божьи контуры…похоже.
Здесь «поработали» вандалы,
Гвоздем чиркали письмена,
Иконы жгли, их имена…
Бродяги, что здесь ночевали.
Своим детям воздай им, Боже, -
Подвластна тлению их плоть,
Дай разум им, дай светлый путь,
Любви, смиренья, святой веры!
Перед иконами ступаю,
От алтаря чудится речь.
Чрез слезы от потухших свеч
Мне улыбается Святая…