Тихо отлитат словата сега,
пролет, а в мен есенеят
нишки разбридана стара тъга,
носи по път суховеят.
Време не му е, проклет суховей,
сбъркано време и хора.
Чакаш април? Да се радваш умей,
мъдрите днес не говорят.
Немите улици тихо мете
доста опърпан бродяга.
Гледа небето с очи на дете,
облаче тихо поляга
в тези очи. Би изплакал порой
в още невръстната пролет.
Връщат се думите - птици безброй,
пролетен дъжд да измолят.
За да пречисти тъй калния свят,
тихо молитва да литне,
дето накрая бродягите спят...
Бог е дете – любопитно,
всичката мъдрост в юмруче държи,
пуска на час по трохичка...
Дъжд ще измие и кръв и лъжи,
пролет ще дойде! За всички!