Пладня
В много слънце тръпне днеска двора.
Звъннаха в градината пчели.
Тегнат пълни клони на стобора
и от вишни цветен сън вали.
А под тях като на сън клокочи
старата тревясала чешма
и неспирно бяла лента точи
там, де вечер идеше сама.
Много пеперуди днес измряха
по цветята рано във зори –
и сега под слънчевата стряха
пустота и тишина цари.
Йордан Стубел
Полдень
Двор как никогда пахуч и светел,
пчёлы во саду со всех сторон,
на заборе тяжелеют ветви,
с вишен опадает белый сон.
А в тени под вишнями клокочет
старая заросшая чешма-
вечеру что дню, затем и ночи-
вечно одиноким как сама.
Мотыльки погибли на зарнице-
трупики остыли до зари:
лугу ничего уже не снится-
пустота и тишина царит.
,
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы