Йордан Стубел. Повесть

Терджиман Кырымлы Третий
Повесть

Письмо моё остави без ответа...
Тебе au pair да скатертью дорога!
Ты уж с иным, и наша песня спета;
мой праздник кончен памятным итогом:

запомню надолго Париж и Ниццу,
глаза, слова, туманную улыбку,
и чайка на закате будет сниться
над штилем- к перемене крайне зыбким,

и комната знакомая до боли
где мы читали Пьера де Ронсара,
цветной витраж и трепетные моли
у лампы допотопной и нестарой...

Запомню всё.  Вольна, поскольку праздна,
душа моя к былому безучастна,
а на прощанье пожелаю разве
забыть меня и наше- ради счастья.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы




Повест

Не говори, не ми пиши, не искам…
Да бъде весел твоят път в чужбина!
Разбирам - вече другиму си близка -
привърши моят празник и отмина…

Ще помня всички дни - Париж и Ница -
очите ти, усмивката неясна
и думите, онази морска птица,
която преди залеза угасна.

Ще помня с мъка стаята позната,
де с теб четяхме вечер старите поети,
и цветния прозорец, и пердето,
зад който вече лампата не свети.

Ще помня всичко, всичко. Ето края -
душата ми пречистена отлита
и днес едно едничко ти желая:
- За мене не мисли… Бъди честита!

Йордан Стубел